Церемония по удостояване с почетния знак „Свети Пимен Зографски“ – огърлие със синя лента на НХА

По случай 1 ноември, Ден на народните будители, и патронния празник на Националната художествена академия – 3 ноември, църковен празник на Свети Пимен Зографски и Ден на българските художници, шестима професори-доайени ще бъдат удостоени с почетния знак „Св. Пимен Зографски“ – огърлие със синя лента и грамота за изключителните им заслуги и принос в развитието на НХА. Решението за тържествения акт беше гласувано и единодушно прието от Академичния съвет на Академията през месец февруари 2024 г. 

Престижното отличие на НХА ще получат проф. Спас Доневски, проф. Ивайло Мирчев, проф. Станислав Памукчиев, проф. Греди Асса, проф. Емил Попов и проф. Красимир Вълканов. 

 

Официалната церемония ще бъде проведена на 31 октомври 2024 г. (четвъртък) от 14:00 часа в галерия „Академия“ в присъствието на Академичния състав, преподаватели, студенти и гости на НХА. 

 

Повече за преподавателите:

 

Проф. Греди Асса е роден на 29 януари 1954 г. в Плевен. През 1981 г. завършва специалност „Стенопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ в класа на проф. Никола Гелов. Член e на Съюза на българските художници от 1985 г. Заедно с Андрей Даниел, Божидар Бояджиев, Вихрони Попнеделев, Недко Солаков и Филип Зидаров основават групата за авангардно изкуство „Градът“ през 1986 – 1987 г.

В периода 2000–2004 г. е зам.-председател е на Национален фонд „Култура“. В периода 2010–2015 г. е изпълнителен директор на НДФ „13 века България“. Дългогодишен преподавател и един от основателите на катедра „Моден дизайн“ в Националната художествена академия.

Негови картини са притежание на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, Бундестага в Берлин, Музей „Петер Лудвиг“ в Кьолн, Колекция „Франк Пажес“ в Баден-Баден, Музей на холокоста във Вашингтон, Музей за европейско изкуство в Ню Йорк, Колекция „Джон Бърнс“ при Бостън Колидж, Бостън, Музей за съвременно изкуство в Ниш, Корпоративна колекция „Студио 9“ в Лондон и други.

Автор е на множество самостоятелни изложби, сред които: „Пътувания“, СГХГ (2024), „Деца на въображението“ (2022), галерия „Райко Алексиев“, „Три цвята“ (2022), Intro gallery, София; „През пустинята“ (2014), СГХГ, Български културен институт – Лондон; „Ден и нощ“ (2014), галерия „Ракурси“, София; „Пейзажът през годините“, галерия „Финес“, София; „Острови на Острова“ (2014), Европейска банка за възстановяване и развитие (EBRD), Лондон; „60 стъпала до Ателието“ (2014), галерия Астри, София; „През пустинята“ (2014), юбилейна изложба, живопис, Софийска градска художествена галерия, София; „Исландия, моя утопия“ (2011), 54-то Венецианско биенале, Български павилион „Връзката между поколенията“ (2011) и други. 

Някои от колективните изложби, в които участва са: „Греди, Хубен, Койчев“ (2012) Галерия за модерно изкуство, София; 54-то Венецианско биенале на изкуствата (2011), Венеция, Италия, Четвърто международно биенале на изкуствата, Пекин, Китай (2010) и други. 

Носител е на Националната награда за живопис „Захарий Зограф“ за 2023 г.

 

Проф. Емил Попов е роден в град Кюстендил на 18 юли 1951 г. Завършва специалност „Скулптура“ при проф. Любен Димитров във ВИИИ „Николай Павлович“ (днес Национална художествена академия) през 1975 г. През 1979 г. е приет за член на СБХ. Дългогодишен ръководител и преподавател в катедра „Скулптура“, НХА. От 1972 г. взима участие във всички по-важни национални изложби, организирани от СБХ. Автор е на множество самостоятелни изложби в България, Унгария, Италия, Париж, Германия, Гърция, Белгия, Швейцария, Италия и др. Негови творби са собственост на Националната галерия, СГХГ и на художествени галерии в страната, на музея „Пушкин“ в Москва, Националните музеи на Варшава и Прага, на музея „Данте“ в Равена, музея МОСТ в Норвегия, колекцията на Петер Лудвиг в Аахен (Германия) и на Юго Вутен в Белгия.

Емил Попов е автор на бюстовете на Александър Карастоянов и Свилен Русев; релефи на Благой Гебрев и Христо Смирненски; скулптурни портрети на Йордан Радичков, Константин Павлов; портрети на Кирил Петров, Илия Бешков и Златьо Бояджиев. Заедно с Ангел Станев е автор на монументално-декоративната композиция „1300 години България“.

Носител е на наградата „Златно перо“ за 2021 година. 

 

Проф. Ивайло Мирчев (р. 11 август 1954 г. в София) завършва Националната художествена академия, специалност „Живопис“ в първия клас на проф. Светлин Русев. Като професор по живопис в НХА, до 2023 г. ръководи ателие № 50, заедно с проф. Десислава Минчева. От 2004 до 2011 г. е председател на Съюза на българските художници. Негови творби са притежание на НХГ, галерии и колекции в Германия, Австрия, Италия, Япония, България и други страни. През 1985 г. е удостоен с наградата за пластични изкуства „Южна пролет“. Лауреат е на Голямата награда на Националната младежка изложба през 1986 г., а през 2014 г. става носител на Националната награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“.

 

Проф. Красимир Вълканов е роден на 25 октомври 1949 г. в София. Завършва специалност „Сценография“ при проф. Асен Стойчев в Национална Художествена академия през 1975 г. и при проф. Ю. Шайна в Художествената Академия във Варшава през 1977 г. През 1987-88 г. специализира сценография във Висшето училище за визуални изкуства „Ла Камбр“, Брюксел. Дългогодипен професор по сценография в катедра „Сценография“ на НХА. 

Работи като сценограф в Народен театър „Иван Вазов“, Националната опера и балет, Театър „Сълза и смях“, Малък градски театър „Зад канала“, Сатиричен театър, Театър 199, в театрите в Добрич, Ямбол, Плевен, Враца, Пловдив, Русе, Хасково, Сливен, Перник, Театър „Българска армия“ и други. 

През 1981 г. започва преподавателската си дейност в катедра „Сценография“, НХА, а през 2000 става професор по сценография. 

Автор е на над 70 сценографски и 50 костюмографски реализации. От тях театралната критиката определя като по-значими: „Сън в лятна нощ“ от Бритън/Шекспир,1981; „Двамата веронци“ от Шекспир, 1985; „Суматоха“ от Радичков, 1988; „Ескуриал“ от Гелдерод, 1989; „Плешивата певица“ от Йонеско, 1991; „О щастливи дни“ от Бекет, 1992; „Училище за шутове“ от Гелдерод, 1993; „Архитектът и императорът на Асирия“ от Арабал, 1993; „Амеде“ от Юнеско, 1995; „Соната на призраците“ от Стриндберг, 1997; „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“ от Том Стопард, 1999; „Отражения“ от Ани Топалджикова, 2000 и други.

Участва в сценографски изложби в: Прага, Варшава, Токио, Москва, Нови Сад, София, Пловдив, Велико Търново, Добрич. Взима участие в театрални фестивали в: Благоевград, 1990; Париж, 1993; Виена, 1993; Созопол, 1994; Богота, 1996; Враца, 1998, 2012; Варна, 1998, 2000; Пловдив, 2011 и други.

Носител е на осем национални награди за сценография (1979, 1989, 1993, 1994, 1995, 1999, 2000, 2002), три национални награди за костюмография (1993, 1998, 2000) и две международни награди за сценография (1981, 1990).

 

Проф. Спас Доневски е роден на 11 март 1932 г. в град Козлодуй. Проф. Доневски е сред първите представители на професията „дизайнер“ и един от създателите на висшето образование по дизайн в България. Завършва Висшия институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович“ (днес Национална художествена академия), специалност „Графика“ през 1963 година. От 1963 до 1972 година е художник проектант и главен специалист в Центъра за промишлена естетика, художествено проектиране и конструиране. Професор по специалност „Промишлен дизайн“ (1972 – 1997) в НХА, където е заемал редица ръководни длъжности: ръководител на Катедра „Промишлен дизайн“; заместник-декан и декан на Факултета за приложни изкуства; декан на Факултета за чуждестранни студенти; заместник-ректор по учебната дейност; председател на Научно-изследователския сектор. Председателствал е държавни комисии по дизайн към СБХ, Министерството на леката промишленост и други организации. Носител е на редица престижни отличия и награди, сред които „Златни ръце“ (награда за дизайн); златни медали на български и чуждестранни мострени панаири; държавни награди за дизайн; орден „Кирил и Методий“; почетен плакет за принос към образованието по дизайн в НХА; званието „Почетен гражданин на град Козлодуй“. Учредител е на Секция „Дизайн“ в СБХ; членува в ИНСЕА, автор е на икони, които се намират в български църкви и многобройни колекции в България и чужбина.

 

Проф. Станислав Памукчиев е роден на 9 май 1953 г. в София. През 1979 г. завършва Националната художествена академия (НХА), специалност „Стенопис“ в ателието на проф. Димо Заимов. Професор в катедра „Рисуване“. Автор е на над 80 самостоятелни изложби в България и чужбина, сред които от последните години са: „Кула – убежище“, галерия „+359“, Водна кула (2022); „Закрити полета“, галерия Credo bonum, София (2021); „Завръщане“, Арт център „Уго Вутен“, Белгия, СБХ – зала „Р. Алексиев“, ХГ „Вл. Димитров – Майстора“, Кюстендил (2017); „Преминаване“, НГ (2016); „Утаено време“, СБХ – зала „Р. Алексиев“, София (2015); „Криптоси“, галерия „Арте“, София (2015); „Пепелни картини“, галерия „Академия“, София (2013); „Гранично – безгранично“, СБХ – Шипка 6 (2013); Spuria Home, Chapel Hill, NC – USA (2009); „Начала“, Музей за съвременно изкуство, Скопие, Македония (2008); „Пепели“, Музей за съвременно изкуство, Белград, Сърбия (2004); „93-03“, СГХГ (2003); частни галерии в България, Австрия, Германия, Холандия, Унгария, Румъния, Швеция, САЩ, Франция. Участва в множество групови и международни изложби в България, Италия, Китай, Словакия, Белгия, Германия, Обединеното кралство, САЩ, Индия и други. Проф. Станислав Памукчиев е носител на над 12 национални и международни награди, сред които: Орден „Кирил и Методий“ І степен (2016), Национална награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“ (2015), Национална награда за живопис „Захари Зограф“ (2004), а през 2023 г. му се присъжда отличието „Почетен гражданин на София“.