•Това, което остава...• лекция на проф. Ален Вание

2016.06.03

10 юни 2016 г, 18:30 ч
Галерия „Академия“ ул. „Шипка“ 1
НХА
 
„Творецът изобразява в платната си много повече неща, от тези, които задвижват епохата и те остават неназовани. Може би именно там е пресечната точка между творчеството и психоанализата.“
 
На 10 юни (петък) от 18:30 часа в галерия „Академия“ на НХА известният прихоаналитик и психиатър Ален Вание ще изнесе лекция на тема: „Това, което остава…“ Лекцията е част от програмата на неговото гостуване в България, организирано от Асоциация „Българско психоаналитично пространство“ и включва участието му, заедно с Катрин Вание на семинара „Трансферът“, който ще се проведе на 11 юни в СБХ, ет. 4, заседателна зала. 
 
Проф. Ален Вание е психоаналитик и психиатър, професор по Клинична психология в Университета Париж 7 „Дени Дидро“, директор на „Център за изследвания в областта на психоанализата и медицината“.
Бивш президент е на Асоциация Еспас Аналитик - Париж, автор на книгите „Лакан“, „Лексика на психоанализата“, „Дельоз, Фуко, Лакан“ и др.
Вече близо десет години Ален Вание води семинар в Beaux–arts, Париж, на тема „Психоанализа, изкуство, образ“.
В България е по покана на Асоциация Българско психоаналитично пространство.
 
Катрин Вание е психоаналитик, бивш президент на Еспас Аналитик - Париж. Тя е с над 30-годишна практика в отделението по неонатология в болничния сектор „Сен-Дени” Париж. Автор на множество книги: „Зеленото грозде и изтръпнали зъби”, „Усмивката на Джокондата”, „Да се родиш недоносен” , „Аутизмът или  как да се побъркат родителите” и др.
 
Повече за темата на лекцията на Вание в галерия „Академия“
В зората на Ренесанса в изкуството се появява темата за руините. В началото те представляват интерес поради гравираните в камъка думи. Ренесансовият зрител е виждал в руините заместването на Стария от Новия завет - останките са старата езическа или юдейска вяра, която рухва. (Джото)
Няколко десетилетия по-късно, руините изразяват остаряването на тялото, страданието на тялото, разяждано от смъртта. (автопортретите на Рембранд, Ханс Балдунг Грин)
Но при Мантеня, през втората половина на  ХVв., измерението на руините се променя. Първият му Свети Себастиан е първата подписана творба, при която една част от неговото име се скрива зад камъните.  Извежда се проксемията - „скритото измерение” , която е съвкупността от наблюдения и теории, отнасящи се до употребата на пространството от човека, в качеството му на специфичен продукт на културата.
Има два вида останки. От една страна, са останките от камъни и от колони, които можем да видим. От друга страна, е налично и това, което липсва, за да се постигне целостта на конструкцията. Руините свидетелстват за тази загубена цялост. Но това, което пропускаме е, че дори цялостната сграда е пробита, тя загражда едно празно пространство и е продупчена от прозорци и врати. Тези отвори не са схванати от зрителя като липси, защото са интегрирани в континуитета на сградата и ние не ги виждаме, защото те позволяват да виждаме.
Творецът изобразява в платната си много повече неща, от тези, които задвижват епохата и те остават неназовани. Може би именно там е пресечната точка между творчеството и психоанализата.
Подобно на Лакан, който твърди, че цивилизацията е отходна яма  и че всичко, което създава човек, завършва неизменно в боклука. Единствено руините запазват минимално достойнство...
 
За повече информация:
www.espacepsy-bg.org 
 

Галерия

Сподели