Изложба „115 години Графика в НХА“

19 – 31 октомври 2020
 
Вернисаж: 19.10.2020, 17:00 – 19:00 
 
Специалност „Графика“ е една от най-старите в Националната художествена академия, съществуваща почти от самото създаване на Държавното рисувално училище през 1896. Настоящата експозиция е първи опит да се проследят отделните периоди от дългогодишната история на специалност Графика. В нея са включени над 100 произведения – от Музейната сбирка на Национална художествена академия, от архива на катедра Графика и частни произведения на възпитаници и преподаватели.
Голяма част от представените учебни задачи от Музейната сбирка са непоказвани и непубликувани до този момент. Екипът на изложбата предлага на публиката един визуален разказ за развитието на специалността през съхранените във времето учебни работи на нейните възпитаници. Акцент в изложбата е последният етап от съвременната история на специалността с подбрани творби от настоящия преподавателски състав, както и произведения на настоящи и наскоро завършили и успешно реализирали се студенти в областта на графиката. Изложбата се придружава от каталог, който в голяма степен я възпроизвежда визуално.
 
Екип: Десислава Христова, Милена Балчева-Божкова, Велико Маринчевски, Васил Колев, Петър Милев, Румяна Карастамова, Златка Яръмова, Росен Тошев и Антон Иванов
 
През учебната 1904/1905 г. Художествено-индустриалният отдел в Държавното рисувално училище се разширява и в специалния курс на обучение са открити три нови школи: по художествена керамика, везба и дантели и тази по литография. За първи преподаватели на графичния отдел са привлечен чешките литографи Йосиф Силаба и Йосиф Питер. С преименуването на Държавното художествено-индустриално училище в Държавна художествена академия през 1921 г., Отделът по литография е реорганизиран в Ателие по графически изкуства. За нов ръководител на ателието е поканен Васил Захариев. В периода между двете световни войни Ателието по графически изкуства демонстрира изумително развитие и играе ключова роля в процеса на модернизирането на българската графика. Въпреки големият му напредък и постигнатите резултати, до средата на 40-те години на миналия век в Държавната художествена академия не се обособява самостоятелен отдел, в който да се обучават единствено и само художници-графици и графиката продължава да се преподава като незадължителна дисциплина.
През 1945 г. в Художествената академия се открива специален Отдел за графични изкуства. В началото на 1946 г. за негов редовен преподавател и ръководител е привлечен Веселин Стайков. През 50-те години преподавателският състав на отдела се разраства, като в него постъпват Павел Вълков и Евтим Томов.  През 1947 г. Отделът за графични изкуства се подразделя на следните специалности: Изящна графика по гравюра на дърво, офорт и акватинта, Изящна графика по монотипия и литография,  Приложна графика по плакат, опаковка и др. и Приложна графика по буквопис, художествена подвързия, уредба на книга и др. Належащата нужда от широта в обучението на графичните способи налага обособяването на две ателиета към Отдела за графични изкуства – по илюстрация и по политически плакат. Това превръща отдела в катедра с три специалности – Графика, Илюстрация и Плакат.
През 1951 г. Отделът за графични изкуства се обособява в отделна специалност от Факултета за изящни изкуства, която се ръководи от самостоятелна сборна катедра – Графични изкуства. През 60-те и 70-те години в Катедра Графични изкуства се извършват нови структурни промени. Формират се две специалности – Графика и илюстрация и Плакат. Преподавателският състав продължава да се увеличава. Като редовни преподаватели в специалност „Графика и илюстрация“ постъпват Марко Бехар, Петър Чуклев и Галилей Симеонов. През 1970 г. ръководството на катедрата се поема от Евтим Томов. Постепенно програмата на специалността се разширява, застъпвайки цялата пластическа, техническа, композиционна и идейно-тематична проблематика на графиката. През първата половина на 80-те години структурата на Катедра Графични изкуства отново претърпява нова трансформация. След поредната промяна тя включва три самостоятелни специалности – Графика и композиция, Илюстрация и Плакат. В началото на 90-те години специалност „Графика и композиция“ започва да се развива като самостоятелно звено на Факултета за Изящни изкуства. Отделните специалности „Илюстрация и художествено оформление на книгата“ и „Плакат“ се разграничават от сборната Катедра Графични изкуства, обособявайки се в самостоятелни специалности, а на следващ етап и в отделни катедри. Катедра Графични изкуства се преименува на Катедра Графика, чието наименование запазва и до днес. Започва да се обновява поетапно и преподавателски колектив. В катедрата като редовни преподаватели постъпват графиците Христо Стайков, Здравко Стоянов и Стоян Стоянов. 
Въпреки многобройните структурни промени, които настъпват в Катедра Графика през дългогодишния й период на съществуване, програмната схема и методи на обучение остават основа на обучението и до днес. През 80-те и 90-те години преподаването продължава да бъде неразделно свързано с изучаването на класическите графични технологии. Усилията за осъществяване на далеч по-идейно-художествени задачи, разграничими от традиционните приоми на съвременната графика се регистрират едва през последните две десетилетия. Това е пряко обвързано с новата генерация съвременни графици, постъпили като преподаватели в катедрата – Йохан Йотов, Димо Колибаров и Десислава Христова. Те поставят нови хоризонти в образователния процес. Последният етап от развитието на специалността от 2000 г. насам се характеризира с по-големи възможности за усвояване на нови съвременни модерни техники в унисон със световните процеси в тази област. Към днешна дата Катедра Графика продължава да въвежда млади хора в своя преподавателски състав – Емануела Ковач, Васил Колев, Велико Маринчевски  и Румяна Карастамова. Поради засиления интерес към специалността, тя предприема редица стъпки, в стремежа си да отговори на съвременните тенденции в областта на графиката. Съвременният графичен лист включва взаимодействието между класическите графични техники и новите дигитални технологии. Това дава възможност на студентите да експериментират в творческите си търсения.
 
Д-р Милена Балчева-Божкова

Галерия

Сподели