Жорж Лукс бе удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Националната художествена академия

На 20 октомври в галерия „Академия“ се състоя тържествена церемония по удостояването на швейцарския куратор, критик и изследовател в областта на визуалните изкуства Жорж Лукс с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Националната художествена академия. Събитието събра членове на Академичния съвет, председателя на Съвета на настоятелите Красимир Дачев, посланика на Конфедерация Швейцария у нас Н. Пр. Пиер Хагман, кмета на район „Оборище“ Георги Кузмов, преподаватели, студенти и гости. По време на официалната част ректорът на НХА проф. Георги Янков връчи на Жорж Лукс академичните регалии – огърлие и диплом.

 

Присъждането на почетното звание е израз на признание за приноса на Жорж Лукс към международното представяне на българското изкуство, за дългогодишната му работа с нашата културна общност и за подкрепата му за академичния обмен между България и Швейцария. Професионалният път на Жорж Лукс е трайно свързан с България, където той живее и работи близо десет години в непосредствен контакт с творците в техните ателиета. Сред ключовите му проекти у нас са ролята на комисар и куратор на българския павилион на 54-ото Венецианско биенале през 2011 г. с изложбата „Връзка на поколенията“, както и пътуващата фотографска експозиция „Звезди във Венеция“. През настоящата година партньорството с Академията продължав активно през настоящата година – с представянето на НХА на фотографското изложение PhotoSchweiz в Цюрих в панел, посветен на 130-годишнината на висшето училище, съпътстващата изложба на дипломирани магистри по фотография, както и с участието на Жорж Лукс в юбилейната научна конференция в Бургас с доклада „От творец към медиатор: художествените академии между традицията и съвременната комуникация“.

 

В своето слово Жорж Лукс сподели, че приема званието с чувство на дълбока благодарност, но и с ясна отговорност. Той припомни срещите си с българските художници:   

„Спомням си художниците, които ми показваха не само своите творби, но и своя начин на гледане към света: сериозен, щедър, често изпълнен с хумор, никога повърхностен. Много от това, което разбирам за изкуството днес, научих именно в тези ателиета.“

Обръщайки поглед към Академията и нейната 130-годишна история, като отбеляза:   

„Когато мисля за тази Академия, не си представям първо сградата или историята, написана в книгите. Мисля за преподавателите, които ден след ден съхраняват това наследство, преосмислят го и го предават нататък; и за поколенията студенти, които не просто го приемат, но го изграждат и носят името на Академията далеч отвъд границите на България. Една академия никога не е завършена. Всяко поколение я чертае наново.“

В заключение Жорж Лукс посочи, че за него това отличие не е финална линия или подпис под готово произведение, а нова отправна точка на чист лист, от която да продължи задълбочаването на връзките и диалога си с българското изкуство и Академията.