„Авторовият знак като самоидентификация във визуалните изкуства от античността до XX век“. Автор проф. д-р Зарко Ждраков
Проф. д-р Зарко Ждраков е изкуствовед, преподавател по история на старото българско изкуство в катедра „Изкуствазнание“ в Националната художествена академия от 1992 г., както и в департамент „История“ в Нов български университет от 1999 г. Той е специалист по история на античното и средновековното българско изкуство, иконографията, епиграфиката, палеографията и автографирането.
Книгата „Авторовият знак като самоидентификация във визуалните изкуства от античността до ХХ век“ е дългогодишен труд, чието начало е поставено през 1996 г. с изследователски проект в НХА на тема: „Подписите на старите майстори“. През 2004 година излиза монографията „Въведение в историята на автографирането“, която е основа за по-нататъшни изследвания, довели до това достъпно за творците електронно издание. Предложен е нов метод за изследване на подписите, извън традиционния просопографски, възприети като идентификационни знаци в личното идейно-художествено пространство. Творците символично присъстват в своите произведения през всичките епохи и тази екзистенциалност поставя в нова светлина редица художествени явления от историята на изкуството. Изяснен е характерът на някои оспорвани авторски подписи в българската наука – напр. в Алексанровската гробница, върху фиалите от Рогозенското и Панагюрското съкровище. Новият метод ревизира схващането за анонимността през Средновековието и дава основание за осмисляне на редица авторски белези в конкретен етно-културен контекст. Показателни в това отношение са: Мадарският конник, акростисите в „Именникът на българските ханове“, подписите на зографите в Боянската църква, „Св. Първоапостоли Петър и Павел в Търново и посвещението в Сеславския манастир на зографът св. Пимен Софийски. Знаковото подписване се наблюдава и в световното модерно изкуство, което прави книгата актуална за съвременните творци.
Галерия
