INTERCHANGEABLE IMAGE | ВЗАИМНОЗАМЕНЯЕМО ИЗОБРАЖЕНИЕ

Изложба ГРАФИКА на студенти от Националната художествена академия, Accademia di Belle Arti di Brera и Accademia di Belle Arti di Verona

 

24.04 – 12.05.2024

 

Откриване: 24 април 2024 г., 18:00 часа

Галерия „Академия“, ул. „Шипка“ 1, София

 

Изложбата Interchangeable Image („Взаимнозаменяемо изображение“) представя графики на студенти от три художествени академии – Националната художествена академия, София, България, Академията за изящни изкуства „Брера“ (Accademia di Brera), Милано, Италия и Академията за изящни изкуства във Верона, Италия (Accademia di Belle Arti di Verona).

Interchangeable Image е образователен проект на специалност „Графика“ на Академията за изящни изкуства „Брера“, с куратори професорите Алберто Балети, Данило Фереро и Киара Джорджети. Кураторски подбор от страна на НХА – доц. д-р Васил Колев; от страна на Академията за изящни изкуства във Верона – проф. Джузепе Виголо. 

 

Участват:

Davide Artoni, Simone Avesani, Camilla Berti, Татяна Благова, Maria Vittoria Cammarella, Ива Данкова, Wesley Da Silva, Aurelia De Luca, Miriana De Luca, Laura De Marino, Fernandez Wendy, Cecilia Giovanelli, Нина Истатков, Qian Li, Cristina Lonardoni, Пламен Маджаров, Ilaria Magni, Vincenza Mingoia, Зоран Мише, Alessia Nachira, Никол Нешева, Светослав Нинов, Silvia Pedrina, Francesca Pisano, Giorgia Riboldi, Francesco Sarcinella, Ning Shuai, Giacomo Silva, Ismaele Soraperra, Максим Терзийски, Теодора Югова, Liu Yuxiang, Angela Zanato, Anna Zilioli, Chiara Zuanazzi

 

Основната цел на проекта Interchangeable Image е задълбочаване на познанията за езика на съвременното графично изкуство, за да се развие изследването върху творчеството и ролята на художника в днешното общество. Проектът събира професионалисти с разнообразен опит в полето на изящната графика: Марина Биндела, Франческо Чиапони, Верджиния Дал Магро, Соня Гаваца, Джанкарло Голдин, Васил Колев, Димо Колибаров, Анна Мариани, Джинетта Мадзукато, Лучо Пасерини, Франческо Рондзон, Марко Трентин, Джузепе Виголо. 

В някои моменти лекциите се превърнаха във взаимодействие със студентите, които успяха да натрупат разнообразни и стимулиращи впечатления, свързани с развитието на графичното изкуство – не само като набор от технически познания, но и като средство за създаване на съдържание. След края на семинара, селекция на работи на участващите в проекта студенти от трите академии бе представена в изложбеното пространство на бившата църква „Сан Карпофоро“ – Брера, Милано, в Центъра за култура „La Medusa“, Есте, Италия. Излагането на работите в Галерия „Академия“ на НХА е третата спирка на проекта, като предстои да бъдат експонирани и в Академията за изящни изкуства във Верона. 

 

Творбата има функция, която активира и позволява случването на връзката между изображение и символ (За да обясни структурата на дадено изображение, Сезан кръстосва пръстите на двете си ръце, за да образува решетка/мрежа, визуален жест. Капан). Моето намерение тук не е да „преактуализирам“ момента, в който художниците се докосват до цифровото през 90-те години на миналия век. Много дигитални произведения от онова време съдържат критичен или корозивен възглед за самата визуална медия и нейните възможни социални последствия като противоотрова. Много от прозренията на художниците от 90-те години са все още валидни и не могат да се превърнат в обикновени прото-цифрови документи. 

 

Какво означава терминът „съвременен“ след края на КОВИД-19?

КОВИД годините бележат времето преди и след. В този проект искахме да дадем възможност за рефлексия на група млади художници, които са в процес на обучение. Като задаваме въпроси, като стоим в празнината между „правенето“ (преди) и „не-правенето“ (локдаун) – гледна точка, която не разделя понятията „традиция“ и „иновация“, избягвайки фиктивната клетка реално – виртуално, присъствие – дистанция. 

 

През вековете огромно количество репродукции сa били създавани чрез копия на изображения, посредством използването на различни техники. Част от тази еволюция на изображенията е подкрепена и от графичното изкуство. Всички символични изображения, които създаваме днес и оставяме за следващите поколения, ще се отделят от оригиналния си носител. Онлайн възпроизводимостта/клонирането ни подготвя само за споделени изображения в облака. И тук настъпва новата ера на изкуствения интелект, неговата опора вече се съхранява в бетонните бункери на сървърите. Фокус остава паметта, която винаги е била нематериален артефакт. Когато чета книга, не гледам хартията или черното на мастилото, а „склада от спомени“ на мозъка.

 

Проф. Алберто Балети

Академия за изящни изкуства „Брера“, Милано, Италия