Йордан Вампоров. 80 години.
30.06 – 26.07. 2020
Откриване – 30.06.2020, 18:00 часа
Памет за ателие Любомир Далчев
Изложбата, по повод 80-годишнината на автора е единствената му, в България, самостоятелна изява в галерийна среда. Тя е ретроспективна и документира, чрез фототабла и произведения, периоди и произведения през годините. Представени са фотографии на малки пластики от последните години изработени от нетраен материал (моделин). Освен осъществените проекти в архитектурна или градска среда, много малко са запазените произведения. Изложбата е резултат от инициативата на проф. Васил Симитчиев, който е и куратор. Израз е на доверие и съпричастност с житейския и творчески път на автора.
Йордан Вампоров
Роден е 1940 г. във Велико Търново
Учи и завършва гимназиалното си образование в София. През 1957, седемнадесетгодишен е приет в специалността Декоративно-монументална скулптура в ателието на Проф.Любомир Далчев в Националната художествена академия.
Дипломира се през 1964 г. Непосредствено след завършването по разпределение работи като дизайнер в новосъздадения „Център за промишлена естетика“, София. Там проектира модели на мото и електрокари, мотоциклети „Балкан“ и др. През 1968 напуска центъра и преминава на свободна практика. Участва в национални конкурси за паметници. Получава трета награда в първия конкурс за паметник на Св. Св. Кирил и Методий. Във втория проведен конкурс за братска могила Пловдив участва в колектив и получава трета награда. Има множество неприети работи за общи художествени изложби. През 1977 година му е възложено проектирането на нестандартен пътен знак на разклона Шипка-Бузлуджа. Представеният проект е отхвърлен от държавната комисия и остава нереализиран.
Реализации на пластични проекти в архитектурни обекти в страната:
- Шумен, хотел „Мадара“, 1982
- Смолян, Родопски драматичен театър, 1984
- Благоевград, Зала „Септември“, 1987
- В хотели в Балчик и Златни пясъци, 1968-1970
- Кърджали, астрономическа обсерватория, 1977
През 1988 година, по покана на Проф.Васил Симитчиев, участва в два симпозиума в Швеция - в Малмьо и Карлскрона.
През 1990-1991 г. участва в European Workshop Ruhrgebiet, Recklinghausen, Германия.
През 1990 в част от собственото си жилище формира и открива „Студио за изкуство и приятелство днес“ като място за съвременни художествени изяви. То съществува активно и показва произведения на наши и чужди автори до 1994 г.
Отне сили и време Йордан Вампоров да надвие тягостното усещане, че предстоящата му изложба е по принуда, както и да се съгласи с поводите, които я обуславят. Като ученик на проф. Любомир Далчев той завърши следването си през 1963 г., и макар още много млад, вече изграждаше характера си на независим художник, вън от принудата да се съобразява с общоприети, диктувани изисквания.
Йордан Вамроров все още е една неизвестна величина в съвременното ни изкуство. Все още творчеството му остава незабелязано от колегията и е недостъпно за критиката. Преди всичко, причината за това е неговата скромност и самокритичност, но, и не на последно място, скептицизмът на бившия художествен съвет при СБХ, който неведнъж, с вяли непрофесионални мотивировки е отхвърлял едни от най-силните му проекти, а и също така, недопускането му до общи художествени изложби. Тези обстоятелства причиниха унищожаването или изчезването на негови произведения, които, смело мога да твърдя, сочеха преврат и бяха принос за едно изкуство на концептуална основа. Лишен от възможност да излага у нас, а и поради несъгласието му с налагани изисквания, у него липсваше желание за подобни изяви. В замяна на това, участието му в международни симпозиуми и проекти на Запад не остана незабелязано.
Проф. Любомир Далчев създаде този климат в ателието си, който събуди в студентите ентусиазъм и желание за излизане от рамките на унижожителния академизъм. Като учител, проф. Далчев не изискваше подчинение, а опитите да бъде подражаван бяха немислими и невъзможни. Настоящата изложба на Йордан Вампоров беше крайно необходима и не търпеше отлагане, и въпреки принудителното изчакване, галерия „Академия“ отвори врати и изложбата стана дългоочакван факт, осветляващ изворите на творческия път на скулптора Йордан Вампоров, както и събуждайки спомена за незаменимото присъствие на големия Любомир Далчев в процеса за една прогресивна Художествена академия.
Васил Симитчиев
(куратор на изложбата)
Галерия
