Зарко Димитров Ждраков, проф. д-р

Научни степени:

2019 – избран за професор по изкуствознание в Национална художествена академия

2003 – избран за доцент по изкуствознание в Национална художествена академия

1992 – защитена докторска дисертация на тема: Църквата “Св. Апостоли Петър и Павел” в Търновград – архитектурни и художествени проблеми.

Академична дейност:

2019 и до сега – професор в Национална художествена академия и Нов български университет

1999-2003 – директор на програма „Културно наследство“ в Нов български университет

2003-2009 – директор на програма „Културно наследство и туризъм“ в Нов български университет

1997 – стипендиант на фондация “Пол Гети” с тема на изследване: Флорентинската уния от 1439 г. и нейното влияние в изкуството през ХV век

1995 – главен асистент в Национална художествена академия

1992-1995 – асистент в Национална художествена академия

1988-1992 – редовен аспирант в катедра „Изкуствознание“ при Национална художествена академия

1987-1988 – Градска художествена галерия – Велико Търново

Други:

1999-2004 – преподава история на изкуството на италиански език в лицея в Горна Баня (София)

Проекти:

2006 г. – Българското присъствие в района на Костур през Средновековието и Възраждането (продължава)

2005 г. – Средновековни графити и монограми от църквата “Св. София” в Истанбул

2000 г. и продължава – автографски проучвания с хабилитационни трудове: Въведение в историята на автографирането (София, 2004), Авторовият знак като самоидентификация във визуалните изкуства от античността до ХХ век (София, 2018)

1999 г. – Белегът в изобразителния език на хуно-българите

1996 г. – История на българското изобразително изкуство през ранното османско владичество

Лични данни:

Дата на раждане: 17 март 1960 г.

Семейно положение: семеен с едно дете

Образование:

1978 – средно, Държавен художествен лицей “Джулио Романо” в Рим (Италия)

1987 – висше, Национална художествена академия, специалност Изкуствознание

Научни публикации със значителен принос:

Въведение в историята на автографирането. София, 2004, 188; 

Авторовият знак като самоидентификация във визуалните изкуства от античността до ХХ век. София, 2018, 357 (под печат); 

Графити от галерията на Великата църква „Св. София“ в Константинопол. В: Годишник на Департамент история. Т. 8, 2013 (НБУ, 2016), 280; 

Една новооткрита творба на Захари Зограф.- Изкуство 7 (1986), 46-48; Сцената Въздвижение на кръста и датирането на стенописите от църквата “Св. Петка Самарджийска” в София.- Изкуство 2 (1990), 40-46; Стенописите на църквата “Светите Петър и Павел” в Търново от ХV век и критската живопис в светлината на новите проучвания.- Проблеми на изкуството 4 (1991), 50-56; Патронната сцена на църквата “Светите Петър и Павел” във Велико Търново и историята на града през ХV век. В: Търновска книжовна школа. Паметници. Поетика. Историография. Т.5. В. Търново, 1994, 697-710; Икона на Христос Пантократор от 1242 г., подписана от зографа-певец Козма.- Изкуство 33-34 (1996), 26-30; Неизвестен български медалион от ІХ век. В: Медиевистични изследвания в памет на Пейо Димитров. Шумен, 1996, 315-322; За една чудотворна икона в Търновград от ХІV век.- Старобългаристика ХХІІ (1998) 1, 96-104; Апокрифен текст за Второто Пришествие от стенописите на Търновската катедрална църква “Св. Апостоли”.- Старобългаристика ХХІІІ (1999) 4, 90-95; Похвалното слово на търновския митрополит Игнатий за руския княз Борис Александрович и неговото отражение в иконографската програма на катедралната църква “Св. Апостоли”. В: Търновска книжовна школа. Т.6. 1999, В. Търново, 703-712; Търновският зограф Никола – подписани, атрибутирани и датирани творби от 1442 г. В: Търновската книжовна школа. Т.VІІ. В. Търново, 2002, 783-799; За трите златни пръстена с монограм на кан Кубрат.- Старобългаристика ХХІХ (2005) 4, 84-94; За майсторите на Боянската църква от 1259 година.– приложение в книгата на К. Попконстантинов: Зограф Василие и Боянската църква след 750 години. София, 2009, 89-128; Куберовото съкровище в контекста на хуно-българската традиция. В: Пътуванията в Средновековна България, Шумен (2009), 295-300; За функцията на седмолъчната звезда от Плиска като печат. В: България, българите и Европа - мит, история, съвремие. Т.ІV. Велико Търново, 2011, 128-135; Короната на Велика стара България. В: Оттука започва България. Шумен, 2011, 121-130; Свещените години на дракона и на змията в българската история. В: Средновековният човек и неговият свят. В. Търново, 2014, 775-781; Бустрофедонното писане при прабългарите. В: Преславска книжовна школа. Т.15. Шумен, 2015, 415-426; Именникът на българските князе в контекста на сакралните цареубийства. В: Под знака на музата Клио. Нов български университет, 2018, 151-157; Потирите от Новгород в автографски контекст. В: Преславска книжовна школа, Т. 16, Шумен, 2016, 249-260; За прехода от глаголица към кирилица (по данните на седмолъчния печат от Плиска). В: Преславска книжовна школа. Т. 17. Шумен 2017, 332-342; Разкрити подписи на софийските зографи св. Пимен и Тома.- Изкуство и критика, 10 (2017), 58-63; Харизмата на рода Дуло – смисъл на старобългарския превод на „Именника“. В: Преславска книжовна школа. Т. 19. 2019, 313-318;

Ждраков, З., А. Делева, Към интерпретацията на шлем-маска №1 от Ашман (Беркасово).- Археология XLI (2000) 3-4, 5-15; 

Ждраков, З., А. Делева, Към интерпретацията на съкровището от Надь Сент Миклош – датиране на два таса (№ 9 и 10) с гръцки текст.- Старобългаристика ХХІV (2000) 4, 53-73;

Ждраков, З., Бояджиев, А., С. Александров, Към интерпретацията на седмолъчата звезда от Плиска.- Старобългаристика ХХVІ (2003) 4, 33-54;

Станев, С., З. Ждраков, Π Ο Λ Λ Α  Τ Α  Ε Τ Η  Τ Ο Υ  Π Α Τ Ρ Ι Α Ρ Χ Ο Υ (за една акламация от Сердикийската църква Св. София.- Археология XLII (2001), 20-29;

Ждраков, З., Ц. Чолова, Българската царска идеология и преславското съкровище. В: България в европейската култура, наука, образование, религия. Шумен, 2015, 211-222;

Zhdrakov, Z., E. Dencheva, An Epigraphic Monument of the Goths from Constantinople. In: Scandinavia and the Balkans: Cultural Interactions with Byzantium and Eastern Europe in the First Millennium AD. Cambridge, 2014, 13-25;

Ждраков, З., П. Ториджани, Идентифициран образ на граф Амедей Савойски в Несебър. В: Търновска книжовна школа. Т.10, Велико Търново, 2015, 819-826;

Ждраков, З., П. Терзиев, Визиите на Вселенските събори в Търновската катедрална църква от 1442 година и влиянието на Флорентинската уния. В: Търновска книжовна школа. Т.10. Велико Търново, 2015, 827-844;

Ждраков, З., П. Орфеев, Палеографски принос: гръцката буква „бета“ като датиращ елемент в българската епиграфика. В: Преславска книжовна школа. Т. 19. 2019, 319-326; 

Ждраков, З., А. Тихова, За авторството на „Именника на българските ханове“. В: Сборник в чест на проф. Пиринка Пенкова-Люейер. Шумен, 2019, 294-316;

Ждраков, З., П. Орфеев, Ктиторският портрет на митрополит Игнатий и Христовата генеалогия в катедралната църква на Търново „Св. Първоапостоли Петър и Павел“. В: Търновска книжовна школа. Т. 11. В. Търново, 2019, 619-653;